Istanbul – street food classics
Истамбул – град без възраст, летящ във времето и пространството като самостоятелна планета. Посещението му всеки път е предизвикателство и вдъхновение.
Улиците препълнени с хора, стока, живот и … храна – вкусна, разнообразна. Street food предизвикателството в Истамбул те очаква на всяка крачка.
Риба, която се приготвя пред теб – на момента:
или пресни миди с лимон – направо на улицата:
Следва “класиката в жанра” – кестени и царевица:
И разбира се десерта. Прословутия истанбулски сладолед, към който те подканват с почукване. Сервира се със своеобразно шоу ….
Когато любимият футболен клуб има интересен мач – това е прекрасен повод феновете да си организират среща с барбекю в градската градинка. Емоциите се превръщат в песни, добре поляти с … айрян.
Съвременна японска кухня на брега на Дунав – Belgrade Waterfront – ново място на картата
Contemporary Japanese Restaurant – ново място в „новото място“ на Белград – Belgrade Waterfront. Амбиция за ново начало и за един съвсем друг облик на града, културата и преживяването на всеки турист в Белград.
Ресторантът е част от заведенията в Mall Galerija. Обслужването е безупречно, любезно, ненатрапчиво, навременно. Не се намеква или показва или по какъвто и да е начин – не се „насочва“ клиентът, че трябва да остави нещо над сметката – изисква се спрямо перфектното отношение.
Храната е интересна. Изненада (приятна) беше десерта – лек, с кисел нюанс и абсолютно ненатоварващ – пример за израза „лек“ сладкиш.
Храната е свежа, без компромис с качеството и нивото на продуктите. Поднесена по естетски начин – насища и погледа както и стомаха:) Реката се вижда каки блести под слънцето през отворената витрина, а климатизацията е на точно нужното ниво.
Турско кафе на брега на Босфора
Турско кафе -мляно кафе, вода и захар (според вкуса) – разбъркват се и се кипват в джезве. Някои кипват по два – три пъти, други – само веднъж. Майсторлъка е да се го оставиш да изкипи.
Пие се горещо като се разклаща леко, за да не се образува прекалена утайка.
Или с две думи – ритуал на кафето от приготвянето до изпиването и накрая… за любителите – може да “обърнеш” чашката и да надникнеш в бъдещето нарисувано в кафяво и бяло по стените на съда.
Сервира се с вода и десерт – в градските среди в България – началото на миналия век – кафето се е сервирало с “бяло сладко”.
В южната ни съседка се придружава от локум, баклава или сладък плод.
Привилегия е да се насладиш на този ритуал н а брега на Босфора във вечния град Истанбул. Удоволствие на няколко стотин километра от нас – наздраве!
Испания – вкусът, който ни изкушава на улицата
Испания – слънце, безкрайни плажове, фиеста. Всичко това и изкушаващи специалитети, които може да намерим направо на улицата.
Емпанади с разнообразни пълнежи – традиционни вкусове като пиле, сирене или зеленчуци и новаторски предложения.
Печени на въглища разнообразни меса и колбаси, традиционна паеля и разбира се – сангрия.
Храната на улицата ни заобикаля и изкушава винаги, но по време на фиеста разнообразието е огромно, а улиците се превръщат в своеобразни ресторанти.
Паелята или “arroz” приготвен в огромни съдове се предлага в различни варианти – зеленчукова, с месо или морски дарове. Но най- важното е духът на споделения празник, храна и чаша бира.
Десертът е сладолед, традиционен чироз или флан – по- тежичка версия на познатия ни крем карамел.
Или захаросани ябълки и гроздови зърна.
Dársena или заливът на добрата храна и приятните следобеди
Ресторант на територията на пристанището на Аликанте, което “влиза” в пространството на салона през големите прозорци, оставяйки впечатление, че си на кораб.
Dársena се оказва приятна изненада, интересна кухня, предлагаща всички основни ястия от типичното за Аликанте меню по един елегантен, непринуден и ненатрапчив начин.
Обслужването е дискретно и ненатрапчиво, поднасят се порции, които са предназначени да ви нахранят (не да експериментират с търпението ви – в крайна сметка, ако не посещаваш някой ресторант с конкретна цел “дегустация” -дълбоко съм убедена, че порцията следва да е в размер, който да нахрани един средностатистическо човешко същество🤷♀️).
Връщам се на обслужването – защото напоследък попадан в ресторанти, където посредствеността е ужасяваща, но персоналът със самочуствие на работещи в “гурме дестинация” – обслужването е бързо, ненатрапчиво, но в същото време винаги, когато имаш нужда – има кой да поеме поръчката ти, нямаше помпозност при сервирането.
На обяд определено е интересно да се опитат типичните за Аликанте “arrozes”. Dàrsena предлага богат избор като са разделени на “seco” или “сухи” и “melosos” – имат консистенцията на яхния.
Вкусът на Голямата ябълка или кулинарни моменти от Ню Йорк
САЩ и доброто хранене за много хора са по-скоро несъвместими категории. Родината на fast food / junck food, обаче има с какво да предизвика и преобърне клишетата.
Факт е, че в някои по-централни щати и извън градската среда, кулинарните избори могат да са доста ограничени, но това по никакъв начин не може да се каже за космополитния Ню Йорк. Тук се срещат представители на всички държави, нации, култури и съжителстват рамо до рамо в тази плетеница от преживявания. Ароматите на Азия, Африка, Европа и Южна Америка подканват да ги преживееш чрез традиционните им кухни в техния модерен Северно-американски вариант.
Класиката в жанра са традиционните стекове – приготвени по неповторим начин и ароматните “crab cakes”.
Хладилниците рекламират отлежалото качествено месо за перфектните стекове на витрината на ресторантите.
Приготвен майсторски силно препоръчителен е и стек Тартар – в случая в малък френски ресторант на Madison:
Разбира се понякога имаме нужда от нещо “deep fried” и трябва да си признаем, че сме на точното място. Традиционните панирани и “дълбоко изпържени” изкушения стоплят в дъждовното време и са неизменна част от кулинарния афиш на града – fish and chips, fried shrimps (за 100% преживяване – във веригата Bubba Gump) и разбира се задължителното южняшко златно панирано пиле, поднесено с царевица и mashed potatoes.
И за да сме честни – това се преглъща само с добра бира, защото както е казал един от бащите основатели “The beer if taken with care smooths the temper, cheers the spirit and promotes the health”!
Но да не пропускаме и класическата Ню йоркска закуска – кафе с бегъл и сирене Филаделфия. Бегълът има и вариант с цветно тесто – според настроението на клиента, а цветовете и вкусовете са безкрайни.
Накрая и неизменните smoothies – quick fix след дългите разходки или енергизиращо начало на деня.
Кафе в Ню Йорк
Когато съчетая в едно изречение думите “кафе” и “ Ню Йорк” неизменно в съзнанието ми се появява Starbucks reserve roastery.
Архитектурно бижу на три нива, което съчетава различни зони за хранене и функционираща пекарна за кафе.
Кафето се поднася и приготвя в почти всички известни форми и начини на консумация, както и под формата на кафе коктейли за по- следобедните посетители.
ЧУРОС (Churro) – традиционна испанска закуска
Чуро (Churro) или чурос (множествено число) е традиционна испанска закуска. Приготвя се от пържено тесто и много напомня на мекица – разликата е в технологията на приготвяне и поднасяне.
Чуро е ястие, което се среща в кухнята на Испания, Португалия, Латинска америка. Приготвя се от меко (почти течно) тесто, което с фуния се оформя в големи спирали директно в нагорещеното олио. Чуро може да е тънко или по-дебело в диаметър.
Сервира се с горещ – гъст шоколад или се консумира директно (като самото тесто е по-скоро солено).
Зимен уют или какво очакваме от едно заведение през зимата
Настоящата публикация е следствие на един обяд в иначе добра компания и с нелоша храна, но в студено и неотоплено заведение …. през зимата.
Това ни накара да се замислим, че атмосферата, която се създава в самото заведение е също толкова важна колкото и обслужването и храната.
Зимно време искаме да ни прегърне топлината и уюта, да ни стоплят и да ни разглезят – заслужили сме го – преборили сме се с минусовите температури, за да посетим съответното място:) – така, че заслужаваме уважение – камина, мека и топла светлина и защо не един хубав зимен сладкиш.
Неотопления салон на заведението, което провокира тази публикация не е на снимките и просто забравяне за него като дестинация – без лоши чувства, просто няма как.
